В чертвъртък вечерта завърши вторият полуфинал на най-големият европейски музикален фестивал “Евровизия”. Аз, Калин Станишев, ще направя една своеобразна дисекция на този конкурс, предаван пряко по Българската национална телевизия.
Ще започнем отдалеч, за да стигнем до нас. На първо място ми направи впечатление фактът, че гласуването се оказа изцяло анонимно. Тоест, никой няма идея дали това са реалните гласове. Условието за образуването на оценките бе, че гласовете, дадени от зрителите за определена страна ще бъдат съпоставени с гласовете на жури. Никой не разбра кое е това жури и откъде е. В същото време, къде е логиката мнението на 2-50 човека да е с еднаква тежест като мнението на половин Европа? Спомням си, че преди години имаше пряко включване от различни държави и се оповестяваше вота примерно на Турция, които гласуваха за най-добрите 10 според тях. Накрая просто се виждаше коя страна има най-много гласове и всичко беше напълно явно, макар отново да можеше да има манипулация.
Не една, а цели пет държави се класират автоматично за финала. Победителите от миналото издание – Германия, а освен тях Англия, Испания, Италия, Франция. Снощи дадоха откъс от песните на тези страни. Според мен Италианската и Испанската дори нямаше да се класират. Та какъв е смисъла да има цели 5 държави, които да участват директно на финал? Освен това, спомням си, че когато Елена Папаризу спечели, тя искаше отново да участва на следващата Евровизия, но тогава правилата не позволяваха това. Сега, Германия е представена от същата изпълнителка, която спечели миналата година. Не е ли нелогично при държава с толкова много певци и певици, да не може да се излъчи нов участник?
От всички 38 участници, мисля че поне 35 пяха на английски език. Снощи например за финала се класира изпълнител, на когото аз, като човек, който има претенции, че знае английски, не разбрах поне половината текст. Още на представянето имаше твърдение, че той е изключителен музикант, композитор и е печелил десетки награди. Дали това може да бъде критерий от страна на журито поне?
Поне 90% от текстовете на песните бяха свързани с любовта. Разбирам, че посланието на тазгодишния конкурс е послушай звука/ритъма на сърцето си, но трябва ли да се разбира толкова буквално?
Изпълнителите… Тук мислех да не коментирам, но някои ме оставиха наистина без думи. Да вземем например представителите на Дания и Ирландия. Певците бяха почти едно към едно откъм визия, а откъм прически бяха направо тризнаци (ирландците бяха двама). Други двама пък ми се струва, че директно са излезли от бюти шопа. С две думи, биеха ми вляво прекалено много. Стига обаче съм обсъждал “мъжете”. Женската част бе потресаваща. Два клонинга, чието сценично облекло наподобяваше костюм на евтина стриптизьорка, с подчертани силиконови гърди, които работели с продуцента на Тимбаленд и Джъстин Тимбърлейк в САЩ. Тях ги разбирам защо не се класираха… Една от певиците обаче откровено нямаше глас. Как е спечелила съревнованието в страната си остава мистерия.
Да си дойдем на думата. Българската мечта. 22-23 годишната Поли Генова. Започна уверено и със самочувствие. Едно от наистина малкото изпълнения изцяло на живо, което трябваше да се вземе под внимание. Песента бе на български език, което определено нямаше как да е плюс при положение, че никой не разбра нищо. Но дори само заради темпераментното си изпълнение трябваше да спечели точки. Ако имаше възможност за превод, жури и зрители щяха да направят съпоставка с другите и да видят, че нашата песен “На инат” бе може би единствената с нормален текст. Текст, в който не се говори за любов, не се говори за спасяването на света (без смях, имаше и такава!), а показва начина на мислене, идеологията на един народ. Колкото и странно да звучи на злите езици, които започват да плюят след всеки конкурс, в този текст имаше повече истина, отколкото в която и да било предизборна платформа и списък с обещания. Може би единствената грешка, която Поли направи бе, че тръгна след камерата и изостави останалите на сцената. Това бе по-скоро импулс, отколкото грешно представяне. Пироефектите и представянето на всички музиканти (да не забравяме, че има още две дами) бяха на ниво. Поли Генова, както и Елица и Стоян преди години за мен са единствените до момента истински представители на България, но Европа не ни призна.
С “елиминациите” в четвъртък, конкурсът Евровизия показа, че всъщност нищо не е такова, каквото си мислехме. Цялата тази “европейскост”, цялата помпозност и целия блясък са само имагинерни и завоалират истината много дълбоко. Сякаш точно на инат Евровизия не търси европейската песен, а поредният поп хит. Песен, която по-скоро биха пуснали по MTV или някой друг музикален канал, отколкото да се слави, че е спечелила европейски международен конкурс.
Вярвам, че всички българи, независимо от кое кътче на света са гледали конкурса, са видяли в българското представяне себе си, намерили са частичка от бита или миналото си в текста и са ни подкрепяли.
Нека се поздравим отново с една страхотна песен, изпълнявана от едно слънчево момиче, което трябва да ни зарази с позитивизма си. Нека останем в България, нека обичаме родината си. На инат.
Сподели: